Еврото в долари

Слабата европейска валута ще стимулира износа на еврозоната, а оттам - и българската икономика

    "Аз не съм за слабо евро. Но между скъпо и слабо евро избирам евро, което е на справедливото си ниво." Това са думи на френският президент Никола Саркози от интервю за сп. Le Figaro преди два месеца. По това време гръцката дългова криза вече се отразяваше негативно на единната европейска валута и френските износители започваха да преоценяват до каква степен това ще им даде предимство срещу конкурентите им извън еврозоната.

    През последните години Франция, втората по големина европейска икономика, беше най-гласовита сред страните в еврозоната в недоволството си от растящата сила на общата валута. Това спъваше техния износ и ограничаваше икономическия им растеж. В добрите години този факт нямаше чак такова значение, но при свиващата се световна търговия се оказа крайно неприемлив.
Рязкото крушение, което претърпя еврото през миналата седмица, едва ли обаче е било това, което френските износителите са си пожелавали.

    Опасенията от разпростиране на кризата доведоха и до масови разпродажби на дълговите книжа на засегнатите страни, при което купувачите вкупом се изтеглиха, и така на практика се затвориха каналите за финансиране за техните правителства. Въпреки спасителния план по всичко личи, че еврото ще продължи да е под натиск. След мимолетната положителна реакция залозите срещу европейската валута продължиха да растат, а самото то да поевтинява, като се свлече до ново 14-месечно дъно от 1.2516 срещу долара в четвъртък. От началото на годината еврото изгуби 12% от стойността си и дилърите очакват движението му надолу да продължи. Швейцарската банка UBS прогнозира, че до края на годината европейската валута ще поевтинее с още над 8%, когато ще стигне най-ниската си стойност от 2003 г. А тази слабост ще се отрази доста разностранно на доста разнообразните по размер и конкурентоспособност членки на еврозоната.